понеделник, 24 декември 2012 г.

летище за безпътия.

най-трудното нещо е да си нечие летище.
да си този, който остава.
този, който изпраща.
този, който чака.
този, който мълчаливо приема всичко случващо се.
този, който посреща.

но си заслужава.
до последната минута.
до последния споделен дъх.
до преглътнатото, недоизпищяно пристигане.
до първия поглед.

защото кацаш истински..

.. в ръцете ми. а и у дома.

и щастието е истинско.

Няма коментари:

Публикуване на коментар