...

всеки ден..
преминавам през коридори, пълни с бездушни хора.
крясъци на суетата, извращение на красотата.
и всичко ми е чуждо.
чуждо и самотно. самотно в престорени емоции, неискрени прегръдки и много ненужни думи.
и само когато затвориш очите си се връщаш в онова приказно лято, на онзи приказен плаж с онези до болка истински чувства.
всичко ме тегли към онзи момент... далеч... от тук, далеч във времето...

и всичко ме отдалечава от теб.
плача, защото само това ми остана...

болка е слаба дума за това което изпитвам.