най-трудното нещо е да си нечие летище.
да си този, който остава.
този, който изпраща.
този, който чака.
този, който мълчаливо приема всичко случващо се.
този, който посреща.
но си заслужава.
до последната минута.
до последния споделен дъх.
до преглътнатото, недоизпищяно пристигане.
до първия поглед.
защото кацаш истински..
.. в ръцете ми. а и у дома.
и щастието е истинско.
понеделник, 24 декември 2012 г.
петък, 16 ноември 2012 г.
...
всеки ден..
преминавам през коридори, пълни с бездушни хора.
крясъци на суетата, извращение на красотата.
и всичко ми е чуждо.
чуждо и самотно. самотно в престорени емоции, неискрени прегръдки и много ненужни думи.
и само когато затвориш очите си се връщаш в онова приказно лято, на онзи приказен плаж с онези до болка истински чувства.
всичко ме тегли към онзи момент... далеч... от тук, далеч във времето...
и всичко ме отдалечава от теб.
плача, защото само това ми остана...
болка е слаба дума за това което изпитвам.
преминавам през коридори, пълни с бездушни хора.
крясъци на суетата, извращение на красотата.
и всичко ми е чуждо.
чуждо и самотно. самотно в престорени емоции, неискрени прегръдки и много ненужни думи.
и само когато затвориш очите си се връщаш в онова приказно лято, на онзи приказен плаж с онези до болка истински чувства.
всичко ме тегли към онзи момент... далеч... от тук, далеч във времето...
и всичко ме отдалечава от теб.
плача, защото само това ми остана...
болка е слаба дума за това което изпитвам.
сряда, 14 ноември 2012 г.
В просъница
Изсъхналите ми сълзи на бузите
няма как да бъдат
преброени.
Какъв е смисълът да плачеш тогава?
14.11.2012
няма как да бъдат
преброени.
Какъв е смисълът да плачеш тогава?
14.11.2012
неделя, 11 ноември 2012 г.
...
ако можех да ти опиша колко те обичам...
може би тогава нямаше да сме това което сме...
моя половин лудост, моя половин мъка, мое пълно щастие <4
може би тогава нямаше да сме това което сме...
моя половин лудост, моя половин мъка, мое пълно щастие <4
неделя, 30 септември 2012 г.
@
Пълна луна е.
Както пълни очи със емоции.
Както пълно сърце със обичане.
Като цвете.
Като песен, когато ми липсваш.
от малката стаичка,
30.09.2012
Както пълни очи със емоции.
Както пълно сърце със обичане.
Като цвете.
Като песен, когато ми липсваш.
от малката стаичка,
30.09.2012
вторник, 25 септември 2012 г.
[12:27:10 AM] [X] < рейн >: ако знаеш само колко си обичан...
[12:27:21 AM] [X] < рейн >: точно 33 минути преди полунощ
[12:27:44 AM] [X] < рейн >: точно 33 премълчани въздишки
[12:27:50 AM] [X] < рейн >: точно 33 задържани сълзи
[12:27:59 AM] [X] < рейн >: точно 33 предизвикани усмивки с твоята уникалност
липсваш. просто липсваш. това е.. <4
сряда, 12 септември 2012 г.
Рейн
Всяка вечер..
Някъде преди полунощ аз съм в градското влакче и всичко ми е чуждо.
Всичко е чуждо и тъмно. Самотно е само с отражения. Самотно е само с несвързани звуци, думи, интонации..
И само когато закриеш с ръце периферието си и погледнеш през стъклото, отраженията изчезват. Вече не си сам. Можеш да я видиш - спокойната тиха река, която танцува под моста. Онази тъмна река, която всяка нощ зашивам с по едно преминаване..
12.09.2012, Bonn
Някъде преди полунощ аз съм в градското влакче и всичко ми е чуждо.
Всичко е чуждо и тъмно. Самотно е само с отражения. Самотно е само с несвързани звуци, думи, интонации..
И само когато закриеш с ръце периферието си и погледнеш през стъклото, отраженията изчезват. Вече не си сам. Можеш да я видиш - спокойната тиха река, която танцува под моста. Онази тъмна река, която всяка нощ зашивам с по едно преминаване..
12.09.2012, Bonn
Абонамент за:
Коментари (Atom)