...

всеки ден..
преминавам през коридори, пълни с бездушни хора.
крясъци на суетата, извращение на красотата.
и всичко ми е чуждо.
чуждо и самотно. самотно в престорени емоции, неискрени прегръдки и много ненужни думи.
и само когато затвориш очите си се връщаш в онова приказно лято, на онзи приказен плаж с онези до болка истински чувства.
всичко ме тегли към онзи момент... далеч... от тук, далеч във времето...

и всичко ме отдалечава от теб.
плача, защото само това ми остана...

болка е слаба дума за това което изпитвам.

В просъница

Изсъхналите ми сълзи на бузите
няма как да бъдат
преброени.

Какъв е смисълът да плачеш тогава?

14.11.2012

...

ако можех да ти опиша колко те обичам...

може би тогава нямаше да сме това което сме...

моя половин лудост, моя половин мъка, мое пълно щастие <4