@

Пълна луна е.
Както пълни очи със емоции.
Както пълно сърце със обичане.
Като цвете.
Като песен, когато ми липсваш.

от малката стаичка,
30.09.2012

[12:27:10 AM] [X] < рейн >: ако знаеш само колко си обичан...
[12:27:21 AM] [X] < рейн >: точно 33 минути преди полунощ
[12:27:44 AM] [X] < рейн >: точно 33 премълчани въздишки
[12:27:50 AM] [X] < рейн >: точно 33 задържани сълзи
[12:27:59 AM] [X] < рейн >: точно 33 предизвикани усмивки с твоята уникалност

липсваш. просто липсваш. това е.. <4

Рейн

Всяка вечер..
Някъде преди полунощ аз съм в градското влакче и всичко ми е чуждо.
Всичко е чуждо и тъмно. Самотно е само с отражения. Самотно е само с несвързани звуци, думи, интонации..
И само когато закриеш с ръце периферието си и погледнеш през стъклото, отраженията изчезват. Вече не си сам. Можеш да я видиш - спокойната тиха река, която танцува под моста. Онази тъмна река, която всяка нощ зашивам с по едно преминаване..

12.09.2012, Bonn